Ходи си един крокодил изгубил…

Ходи си един крокодил - изгубил се в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, еб*ло си е майката направо. Крокодилът едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили… пясък навсякъде. Влиза му в гъза, в носа, евриуеър. И по едно време вижда на хоризонта черна точица. Вика си:
"Бах, т`ва е нек`во разнообразие за тея два дена. Там има нещо" и му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - хипопотам.
"Ааааааааа… щом има хипопотам, значи има и река наблизо".
— Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе.
Хипопотамът го поглежда и казва:
— Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае.
Крокодилът - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака… отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама и води още един хипопотам с него. Хипопотамът, с който говорил преди това, му казва:
— Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!