Преминете към основното съдържание

Коментари за
Изчаках докато останахме сами в църквата…


Изчаках докато останахме сами в църквата…

Към текста

Изчаках докато останахме сами в църквата преди да приближа…
-Отче?. -привлякох погледът му върху себе си…
-Сигурен съм, че не ме помните, но преди 20 години бях едно от момчетата на олтара, които бяха… брутално малтретирани…
Видях паниката и срама, които се стрелнаха от очите му, докато се бореше да намери думи.
-Аз… не знам…
-Няма време за обяснение, изсъсках разкопчавайки панталона си… Време е за разплата!
-Моля Ви, проплака той…
-На колене, Отче! Заповядах рязко…
-Или може би искаш да обясниш всичко на властите…
Той бавно рухна на колене на пода, а на лицето ми се изписа блажена усмивка. Това винаги работеше, когато исках свирка от непознат…


Добавете първи вашия коментар.

Напишете коментар

За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.

Коментарите се преглеждат и одобряват от модератор.

Горе