Коментари за
Някъде към един без нещо посреднощ…

Някъде към един без нещо, посреднощ на вратата на Петрови се звъни.
Фроска Петрова по нощница и фучаща като торнадо в Оклахома рязко отвори, очаквайки да види пияният си мъж…
Но насреща и беше Иванова от горния етаж.
— Петрова, извинявай, че толкоз късно… но ще може ли да ми услужиш с онзи големият ти тиган, чугунения?
— Ох, Иванова, да ти услужа… но май няма да мога, че и аз чакам моят пияница да се прибере…