Коментари за
Веднъж по час на класния …

Веднъж, по час на класния - получихме странни и даже абсурдни указания от директор и инспектори - за масивно професионално ориентиране на учениците. Което да стане методически авангардно издържано и поднесено непринудено, във формата на невинна игра. За тази цел бяхме задължени да следваме нелеп и малоумен модел: – Деца, ще направим една психологическа игричка. Кажете ми - коя част от тялото ми ви харесва и аз ще направя паралел - опитвайки се да отгатна какви искате да станете като пораснете… Да видим, Елена - какво ти харесва от моето тяло?! – Косата, госпожо. – Ммдааа… вероятно като пораснеш, ще станеш фризьорка. Саим, на теб какво ти харесва в моето тяло?! – Очите, госпожо. – Ооо, тогава… ти може би ще станеш очен лекар. А ти, Николай… на теб?! – На мен ми харесват зъбите ви, госпожо. – Чудесно! Може би ще станеш зъболекар, когато пораснеш. Да видим Иван какво ще каже, какво ти харесва в мен?! – Госпожо, не виждам смисъл да казвам. Аз току-що открих, че като порасна - искам да стана млекар!