Баровец е на почивка на Канарските острови. Страшно му харесва. Отива при местния организатор и казва:
— Много е хубаво при вас, искам да доведа баща си тук, да си почине, да се разсее...
— Ами няма проблеми, доведете го!
— Само че знаете ли, температурата на водата в морето при вас е 27 градуса, а татко обича 26. Разбирате ли, не 25 или 27, а именно 26, ще си платя.
— Много добре, ще го нагласим.
— Освен това, пясъкът ви е жълтеникав, а татко обича бял, разбира се ще платя.
— Добре, ще опитаме.
— И птичките при вас някак неразбираемо летят, а на татко му харесва ето така “хвър-хвър”, и затова ще платя.
— Добре, и за птичките нещо ще измислим.
— И още едно нещо, палмите ако можете да разсадите на редове, при вас те стоят някак безразборно, разбира се ще платя.
— Добре, и с палмите ще се разберем.
Идва бащата на баровеца, почива си, радва се на живота. Влиза в морето - пясъкът е бял, потапя си ръката във водата - точно 26 градуса, птичките над морето правят ето така “хвър-хвър”, огледал се - палмите засадени на редове... Полегнал на един шезлонг, затворил очите си блажено и си вика:
— Ето, в такива моменти разбираш, че щастието не е в парите...
