Вуте копа у градината. Пристига Геле търчешката:
— Вуте, бърже, жена ти Пена падна у бунаро и май се удави!
— У кой бунар — пита Вуте, ама не спира да копа.
— Тоя, стария, до зидо.
— О, я от там вода не пием - вика Вуте.
— Абе давай да я вадиме, бре!
— Чекай, бе, пръво работата, после удоволствието — казва Вуте невъзмутимо.
Как да е. На погребението редът бил следния:
Най-отпред поклисарчето. Носи кръста и псува, че гробищата са далече.
По поклисарчето - попът. Носи кадилницата, мърмори нещо неразбрано, а наум си мисли, че Вуте прави добра ракия и после добре че апнат и че пийнат.
По него оди кобилката Рилка и тегли талигата. На талигата сандъка с Пена и две оплаквачки. Извиват яко на умрело, че после цело село да разправя колко е било жално и да преразказват с точна интонация.
По талигата одат Вуте и до него Геле. По них жените и мъжете от махалата. А най-отзад един се влачи и реве та сакати.
— Абе, Геле, тоя що така надига? - пита Вуте.
— Па ти не знаеш ли?
— От къде да знам - чуди се Вуте.
— Па тоя мандръсаше жена ти.
— Оди да му кажеш да не реве. Я па че се оженим - рекъл съчувствено Вуте.
Връзка към този виц:
https://vicove.top/a/istoriya-ot-zivota
