Съпруг разбрал, че жена му се заиграва с любовник от друг град и започнал да я държи по изкъсо...
Жената се обадила на любовника си и му обяснила, че мъжът ѝ е разбрал за тях двамата и вече няма как да се срещат, а той ѝ казал, че ще направи нещо по въпроса... На следващият ден пристига телеграма до съпругата (разбира се — изпратена от любовника): „Леля ти почина. Утре е погребението. Трябва веднага да тръгнеш.”
— Скъпи, трябва да отида... тя ми бе много близка.
Мъжът се позамислил малко и отсякъл:
— Добре, обаче отиваш с мама!
Младата булка отново се обадила на любовника си и му обяснила за новата ситуация. Мъжът качил майка си и жена си в колата и ги закарал на местната автогара. Пристига автобусът в съседния град, двете жени слизат на тамошната автогара, а там ги чакат две коли с тъмни стъкла. От тях слизат двама яки мъже и канят двете жени — свекървата се качва в едната кола, а снахата — в другата. И така три дни нито се виждат, нито се чуват. На четвъртия ден спират двете коли на автогарата. От едната кола слиза снахата и се качва на рейса, а от другата слиза свекървата и сяда до снахата в автобуса.
Пътували те двете известно време мълчаливо, когато снахата попитала гузно свекървата си:
— Мамо, и сега какво ще обясняваме?
Свекървата казала:
— Ти, дъще, каквото искаш обяснявай... обаче аз за—дъл—жително за девет дни, шестнайсет и четиридесет пак съм тук.
