Генерал пристига на проверка в бойно…

Генерал пристига на проверка в бойно поделение. На входа го посреща командирът на полка. Козирува с дясната ръка, а с лявата си прикрива лявото око. Генералът не обърнал внимание на това. Вървят из поделението и разглеждат. Плацът блести от чистота. Тревните площи почистени. Всичко свети и блести. - Кой е изчистил плаца така? – пита генералът. - Редник Пешев. – отговорил командирът. - Браво на редник Пешев. Продължават проверката по нататък. Стигат до спортната площадка. Уредите боядисани. Пясъкът подравнен. Пак всичко свети и блести. - Кой ремонтира така площадката? - Редник Пешев. - Отлично на редник Пешев! Отиват в столовата. Всичко чисто. Блести и свети. - Кой е дежурен по столова? – пита възхитен генералът. - Редник Пешев. - Супер! Я веднага ми доведете този юнак да го видя. Идва редник Пешев. Козирува. Представя се. - Браво редник, Пешев! – поздравил го генералът. - Имате лична похвала от мен. - Благодаря господин генерал, ама ако обичате си закопчайте горното копче на ризата. - КАКВОООО!? – втрещил се генералът. – Ти знаеш ли с кого разговаряш бе редник? В това време командирът на поделението си махнал ръката от лявото око и на окото му – огромен бушон. - Господин генерал! – прошепнал командирът. – Съветвам ви, да си закопчаете горното копче, защото редник Пешев не повтаря по два пъти.