Години наред леля Сийка вдигала бариерата на заводския портал. Всяка сутрин поздравявала учтиво директора:
— Добро утро, другарю Иванов.
Една сутрин обаче щом го видяла поздравила свойски.
— Добро утро, Пешо.
— Забрави ли, че съм ти директор?
— Ами аз, нали когато хората преспят заедно си стават близки?
— Че ние къде сме спали заедно.
— Как къде, на партийното събрание.

Връзка към този виц:
https://vicove.top/a/vic_114417205908