В училището даскалицата по литература…

В училището, даскалицата по литература дала следното задание:
Да се напише свободно съчинение по произволна тема, същото задължително да съдържа две поуки.
На следния ден, по традиция, пръв да огласи домашната си работа бил призован Иванчо. И той почнал:
— Зимата беше люта. Падаше здрач и пастира Пешо прибираше кравите на топло. На ореха, до селския обор, се бе приютило ято зъзнещи врабчета. Едно от тях, измръзнало до смърт, тупна в снега и започна да бере душа. Минаващата в посока обора крава /Милка/ го затрупа с лайната си. Затоплено от тора, врабчето подаде глава от купчината и весело изчурулика. В този момент, котарака „Мацо” го издебна, сграбчи го и го отнесе на покрива на обора, за да го изяде на спокойствие. Падна нощ.
-Ужасно Иванчо – рекла учителката – не стига, че пак не си спестил вулгаризми, а не си описал и двете поуки, както беше задачата! Двойка!
-А-а-а, госпожо – възразил Иванчо – поуките са налице:
Първата е – не всеки, който сере на главата ти, ти желае злото!
Втората е – не всеки, който те вади от лайната, ти желае доброто!