Всяка сутрин гн Иванов излизаше на…

Всяка сутрин г-н Иванов излизаше на терасата на 14 етажното ЕПК, подаваше тържествено задника си и се изсираше (нещо съвсем тривиално, което се случва на всеки от нас в големия град… )
И всяка сутрин лайното се размазваше с победоносен плясък в терасната врата на Петрови (За протокола на изразните средства – с истеричен звук на пристигаща немска авиационна бомба)…
…
Според един вариант, даже на нашата история, Иванов просто отивал 10 етажа по – надолу пред входната врата на Петрови, изсирал се, покривал лайното с вестник, запалвал го и звънял на звънеца (за наивните читатели с по – скромни възможности в съобразяването ще подскажем, че чакал Петров да изгаси вестника с крак)
…
… Но в нашата история апартаментът не е конвенционално южен…
… Та дали заради изложението, което съвпада с посоката на въртене на планетата, дали заради специфични математически познания, ( извън компетенцията на разказвача) този Иванов серял през терасата.
Нещо, което закономерно довело до съд…
… И тук се пренасяме в съда:
-Обвиняеми,… ъъъ… защо?! (пита съдията)
-Аз, имам разрешително, господин съдия!
Приближава Иванов до съдията и му подава един плик. Отваря го съдията, а вътре - банкноти. Чисто нови стотачки. Плюл на палеца и ги брои…
-А… ама вие с това разрешително, може и в устата да му серете… !