Шофьор пътува на дълъг курс Край…

Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне… Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено… Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може… - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш… Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната… Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!