Двама комшии пият кафето си сутринта…

Двама комшии пият кафето си сутринта в кварталното гаражно кафененце. Единия недоспал, с измъчен вид, разправя на комшията си:
- Да знаеш какъв кошмар сънувах… цяла нощ бутах една желязна вагонетка пред блока… тежи… скърца, мамка й… без кръст и без ръце останах. И уж насън, пък и сега ме болят. Пък ти си застанал на прозореца гол, махаш ми с ръка и се хильотиш. Пък аз ти викам “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!!!”
Другия отпил от кафето и се похвалил:
- Пък да знаеш аз какъв сън сънувах… Звъни се на вратата – надниквам аз през шпионката – гледам Памела Андерсън… по едно кожено хубаво палто и аз й отворих. Влиза тя, разтваря палтото, а отдолу съвсем голичка… Започнахме да се омайваме и пак се звъни… Викам си: “Кой ли ша е, бе неговото мами… ” гледам – Клаудия Шифер… Съвсем голичка само по една бутилка шампанско в ръка. Отворих й. Отворихме шампанското, галим се глезиме се и с двете, па си викам: “Аз на двете не мога да смогна, ами дай да викна някой приятел да помага. Надничам през прозореца – гледам ти пред блока буташ някаква вагонетка. Махам ти с ръка и ти викам: “Ела, бе, ела да видиш кой ни е на гости… ” пък ти ми викаш “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!”
P. S. Говорим си за виртуална действителност. Не откривате ли някои прилики?