В 430 призори Иванчо звъни на…

В 4:30 призори. Иванчо звъни на Петърчо и пита с леден глас: - Помниш ли оная червенокосата? - Коя бе? - Ще ти кажа коя? Сещаш ли се как преди девет месеца свърши бензина в планината и преспахме в четириетажната къща на една червенокоса? - Ааа, тази ли? И к`во за нея ми звъниш през нощта? - Сега ще разбереш! Вярно ли е, че през оная нощ си станал и си ходил при нея? - Ти пък отде разбра това? - Получих писмо от адвоката и. - Сериозно ли? - Съвсем сериозно. А вярно ли е, че вместо своето, си и казал моето име? Кратко мълчание. - Да бе, братче, извинявай. - Е, браво на теб! Да знаеш оказа се, че си бил мноооого добър. Червенокосата е умряла преди три дни и е оставила къщата и всичко, което има на мен. Айде сега да си доспиш.