Ами не ги разбирам хората…

Ами не ги разбирам хората, които не се кефят на автобусите от градския транспорт. Честно!
Днес ми се наложи да ползвам автобус и просто за малко да умра от кеф! Преживяването не е за изтърване, ама изобщо!!! Докато чаках на спирката ми стана хладно, но след около петнайсетина минути дойде добре претъпкан автобус. Качих се и се оказах плътно притисната в двама млади мъже и една жена. Стоплих се за нула време.
Автобусът в който попаднах аз, беше доста по-стар от тези, с които се хвали Данчето Фандъкова и когато спираше на спирка или на светофар и шофьорът изключеше от скорост, започваха такива страшни вибрации, че се разделих с огромна част от целулита си и минимум с два камъка от бъбреците! Момичетата, които бяха седнали по седалките се сдобиха с широооки усмивки, ама аз не разбрах защо?
На следващата спирка единият мъж и жената слязоха, и на тяхно място се набутаха две сладки бабки. Едната явно не дочуваше та другата и говореше бая силно. Горе долу запомних промоциите в Кауфланд, една лесна рецепта за сурова туршия и за подаграта на Груйо от втория етаж. Освен това едната миришеше на манджичка, което пък ме подсети за менюто, което утре или вдругиден да тъпосам на домашната трапеза.
Винаги има двама – трима, които кашлят като туберколозни и още няколко, които се секнат шумно. А бе аз за всеки случай, пих едно голямо на вечеря, че да си подпомогна имунитетчето. Даже сега се сетих, че ако ви се налага, спокойно можете да се оправдавате пред половинката, че хич не ви се пие, обаче е крайно наложително, щото то нали… автобусите са пълни с бацили… Слязох на спирката си с голяма неохота, ама съм си обещала, че още утре пак ще се кача!