Подгонила Лиска Заьо Гонила го гонила…

Подгонила Лиска Заьо. Гонила го, гонила го и хоп Заьо се шмугнал през една тясна дупка, Лиска понеже била засилена не преценила и се заклещила.
Огледал се Заьо - нямало никой наоколо, погледнал Лиска, отишъл зад нея, заголил й дупето и … и й ударил една тояга.

След малко Заьо среща Вълчо.
— Абе Заьо, що си толкоз весел?
— Ами ко да ти кажа, ей там Лиска стои заклещена и аз й ударих една тояга.

Втурнал се Вълчо веднага да не изтърве. Намерил лиска заклещена и безпомощна. Отишъл зад нея и хоп… ударил й една тояга. Метнал се на полянката да си почини… починал си и… още една тояга… така няколко пъти.

Минало известно време и Вълчо среща Мечо. Вълчо върви и си подритва, шушука, подсвирква - весел.
— Вълчо, какво става? От къде това настроение? - пита Мечо.
— Мечо, да ти кажа, ей там е заклещена Лиска - неможе да мръдне. Заьо по-рано и ударил една тояга. Аз преди малко й ударих няколко тояги…
— Аххха, веднага отивам и аз да й ударя. - казал Мечо.

Почти без да търси, точно на мястото, където Вълчо му обяснил, Мечо се натъкнал на Лиска. Лиска стои и все така яко заклещена - не може да мръдне.
Тук историята за малко прекъсва… докато привечер Вълчо отново среща Мечо.
— Какво става Мечо, защо си толкова тъжен?
— Ами, какво да ти кажа Вълчо. Намерих лиска, безпомощна, сама…
— Да. И не й ли удари една тояга?
— Не можах. Търсих, търсих и не неможах да намеря тояга, но за сметка на това й напълних гъза с шишарки.