ТяКажи ми как се…

Тя:
— Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той:
— Първо го вземи в ръце.
— Уф, каква гадост.
— Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
— Така? А сега какво?
— До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
— Така ли?
— Виждаш ли, справяш се.
— А сега какво?
— Сега смучи.
— Шегуваш се!
— Не се шегувам. Започвай да смучеш.
— Уф! И какво, другите така ли правят?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки):
— Нямм…
— И как е?
— Соленичък…
— Но е приятен на вкус, нали?
— Не е лош, а сега какво?
— Сега разтвори крачетата.
— Така ли?
— Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
— А, ясно.
— Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
— М-ммм…
— Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
— Аха-а…
— О-о-о, това е…
— А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
— Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
— Ще пробвам… Мммм… вкусно, пробвай!
— Не, не искам, не ми предлагай.
Тя (гледа обидено)!
Той:
— Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото…
— О-о-о…
— За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни.
— Ммммм…
— Може да посмучеш, понякога помага.
— Мммм…
— А-а-ах, свърши.
— Аха.
— Вкусно ли беше?
— Честно казано, не беше зле.
— Искаш ли още?
— Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
— Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.