Тя Кажи ми как се прави…

Тя: Кажи ми как се прави! Аз съм слушала само от приятелки.
Той: Първо го вземи в ръце!
Тя: Уф, каква гадост…
Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка!
Тя: Така. А сега какво?
Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка!
Тя: Така ли?
Той: Виждаш ли, справяш се.
Тя: А сега какво?
Той: Сега смучи!
Тя: Шегуваш се!
Той: Не се шегувам.
Започвай да смучеш!
Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?
Той: Да.
Тя: Сигурен ли си?
Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път.
Повярвай ми! Посмучи малко!
Тя (смучейки): Нямм?
Той: И как е?
Тя: Соленичък?.
Той: Но е приятен на вкус, нали?
Тя: Не е лош, а сега какво?
Той: Сега разтвори крачетата!
Тя: Така ли?
Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа!
Тя: А, ясно.
Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка!?
Тя: М-ммм?
Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата!?
Тя: Аха-а?.
Той: О-о-о, това е?
Тя: А с това жълтеникавото какво се прави?
Гълта ли се?
Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
Тя: Ще пробвам?. Мммм. вкусно, пробвай!
Той: Не, не искам, не ми предлагай.
Тя: (гледа обидено)
Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това
розовото!…
Тя: О-о-о?.
Той: За да ти е по-лесно, можеш да си помогнеш с устни.
Тя: Ммммм?.
Той: Може да посмучеш, понякога помага.
Тя (смучейки): Мммм?
Той: А-а-ах, свърши.
Тя: Аха, усетих.
Той: Вкусно ли беше?
Тя: Честно казано, не беше зле.
Той: Искаш ли още?
Тя: Няма да откажа. Само че защо трябва да е толкова сложно?
Той: Но, мила, нищо не може да се направи.
Просто така се ядат раци…