Някога… по комунистическо на СъветскоКитайската…

Някога… по комунистическо, на Съветско-Китайската граница, намерили гранични войски зорко бдейки - голямо г*вно.
Информирали надлежно… Отпочнал спор голям.
Чие е л*йното.
— А то, току в средата на браздата. Ни на сантим у лево или десно.
Работата загрубяла. Спорът от междудържавен, заплашвал да прерастне в световно - международен. "Замирисало" на война. Всички политици се видяли в чудо.
Чули учените за спора, изучили обстоятелствата обстойно и изрекли:
— Този спор може да бъде разрешен! Успокойте Международната
общественост. Война няма да има! Условието е, да се покани Първият Държавен Ръководител на НР България, г-н Т. Живков.
Друго разрешение няма…
Поканили г-н Живков да разреже възела на спора международен.
/некой, ако не знае, г-н Живков е бил голям приятел на СССР, но и
много честен и почтен човек, уважаван и от Китай/…
Пристигнал Живков.
Присегнал с пръст, досущ учен - лаборант средновековен, потопил го в г*вното, помирисал, изследвал консистенцията с палец - показалец - среден, поднесъл към устата - опитал и вкуса…
Мислил 3 секунди… И отсякъл следното:
— Това г*вно е на Съветският съюз…
Поразени, но покорени от жертвоготовността му и ентусиазма, китайците попитали:
— Но как позна?
— Е, аз 30 години ям съветски г*вна. Та вкусът им ми е познат.
Китайският посланик кимнал разбиращо.