Карала си една жена някъде…

Карала си една жена някъде из средните щати, но по едно време автомобилът нещо почнал да губи мощност.
Спряла тя, поогледала се – пустош… И коли не минават, няма кой да и помогне, а пък не разбирала много от двигатели… Все пак вдигнала капака да погледне, но не могла да разбере къде е причината. Стояла и се чудела какво да прави.
По едно време чула глас зад гърба си:
— Бе, що не провериш свещта на 3-ти цилиндър?
Обърнала се жената и какво да види – кон, който и говори с човешки глас!
Все пак развила свещта, попочистила я, завъртяла ключа на запалването и двигателят заработил като часовник!
Още по-учудена попитала коня:
— Благодаря много за помощта, ама ти как така разбра къде е проблемът?
— Е, фасулска работа – все пак съм завършил двигатели с вътрешно горене в Кеймбридж!
Продължила си тя по пътя и след 20-тина километра спряла да си почине в крайпътно заведение. Поръчала си една бира и се обърнала към бармана:
— А бе, мога ли да те питам нещо, че ми е много странно?
— Какво, за ония кон ли?
— Да, за коня…
— Ами-и-и, виж сега – че разбира много от двигатели – разбира, обаче това за Кеймбридж е чиста лъжа.