Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
— Уууу… я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани!
— Кво ви става бре хора?
— Мани, мани! Не е за казване!
— Нищо бе, речете!
— Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката…
— Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
— Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме…
— Ба що не размишлиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
— Ааа., тая нема да стане – скокнала балдъзката. – Или като кака – или никак!!
Две студентки – едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
— Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет.
Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
— Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!
Връзка към този виц:
https://vicove.top/a/vic_381415664
