Върви си девойка през селото насреща…

Върви си девойка през селото, насреща й се задава трактор. Трактористът: – Привет, Галя! Откъде се задаваш такава доволна? – Ходих до града, на пазар! – И какво си купи? – Жартиери си купих… – Покажи! Галя си повдига полата. Трактористът изпада от трактора, а самият трактор продължава сам. Повдига Галя рамене и продължава нататък. Насреща й се задава агронома: – Привет, Галя! Откъде идваш? – От града, ходих на пазар! – Какво си купи? – Ами… жартиери си купих! – Покажи! – Неее… Показах на тракториста, а той падна от трактора… – Нищо! Аз съм човек с образование. Учил съм се в града. В общежитие съм живял. Какво ли не съм видял… Повдига си Галя полата, а агрономът изцъклил очи изпаднал в безсъзнание… А Галя си продължава по пътя. Насреща й се задава пияния ковач: – Здрасти Галюня, откъде идваш толкова щастлива? – Ходих до града, на пазар, купих си жартиери, но няма да ти ги покажа, понеже трактористът и агрономомът вече се търкалят от впечатления… – Добре бе, Галюня, аз бачкам в ковачницата с коне, какво ли не съм видял. Покажи ми! Галя си запрята полата, ковачът изтрезнял веднага, леко залитнал, и се изчервил: – Мамка му! Как можеш да си толкова тъпа, Галя! Тази х*йня се закопчава за чорапите, а не за устните!…