Значи спуска се бай ти Енчо…

Значи, спуска се бай ти Енчо със снегоходките през големите преспи до Елена, от Енчевци, да се снабди с най-необходимите продукти, влиза в склада на приятеля си Пенчо и товари в раничката брашно, сол, боб, ориз, сапун, свещи, кибрит… и други неща от списъка… Сеща се за нещо важно и пита: – А бе, дай ми от онези гумените кесии, дето се пълнят с топла вода и си ги слагаш между краката като си лягаш, че горе много студено става нощем, бе! – Ей, днес ги свърших! - отговоря Пенчо. - Ама ще ми докарат в петък, ако искаш вземи котарака ми Генчо, той е голям, пухкав, топъл и кротък, слагаш си го в краката на леглото и… готово! Пък ще ми го върнеш като дойдеш в петък… – Добре, готово… На другия ден идва пак бай Енчо, целите му лице и ръце изподрани, хвърля котарака от торбата и гневен: – Вземай си гадното животно – не го ща в моята къща… – Що бе, Еньо? Толкова е кротък и любвеобилен… – Мани! Докато му пъхах фунията отзад - нищо… Ама като взех да наливам горещата вода от чайника, подлудя бре, нещо му стана…