Случило се така че точно преди…

Случило се така, че точно преди важно учение в N-ското поделение, починал бащата на редник Петров и в щаба се получила телеграма с тъжната вест. Командирът много се разстроил и се чудел как да съобщи това на момчето, имайки предвид, че ще го разстрои, а с това - и цялата боева подготовка ще отиде на вятъра, защото всеки боец си имал точно определена роля и място; затова вървял напред-назад по плаца умислен, държейки телеграмата в ръка. Не щеш ли, срещнал го старшината и го попитал: "Какво има, г-н полковник, какво Ви е, мога ли да Ви помогна?". Отговорът бил: "Не можеш. старшина, няма как да съобщим на Петров, че баща му е умрял, нали утре почва учението и момчето трябва да е в строя, а като му съобщим тъжната вест, губим го!". А старшината: "Бял кахър, г-н началник, дайте на мен, аз ще оправя положението!". "Е, ми добре, ама гледай да си по-внимателен" - съгласил се командирът. Фелдфебелът мигом вдигнал по тревога цялото поделение, изкомандвал войниците да се строят в една редица и заповядал: "Всички, които имат бащи - пет крачки напред, ходом марш!". Всички войници закрачили напред, а старшината се провикнал към горкия редник Петров: "Ееееей, Петров, ти къде си тръгнал, бе!".