Мой близък приятел си купи стереоцентър…

Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян… А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
— А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? - го питам за всеки случай.
— А, това е Буги. - махва той с ръка, и отпива от биричката - Живее при мен. Защо?
— А, ммм, какво е Буги?
— Моята костенурка.
— А, защо е космата?
— Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш… Ти сам я пробвай, погали я! - Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
— Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
— Тук-там с моментно лепило. Тук-там със С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.