Кум кума кумец и кумица живеели…

Кум, кума, кумец и кумица живеели в едно село. Кумът имал голям мерак на кумицата, но каквото и да се опитвал да направи по въпроса, все удрял на камък. Един ден в селото пламнала чума и кумът си помислил: - "Това е сгодният момент да го отпера на кумицата". Отишъл една сутрин при нея и й казал: - Кумичке, сънувах един сън, как аз и ти избавяме селото от чума. На кумицата й блеснали очите от интерес. - Я кажи, куме, как? А кумецът потрил ръце престорил се на притеснен и рекъл: - Ами как да ти кажа, малко ми е неудобно. А кумицата му се строснала: - Казвай, бе човек. Не виждаш ли, че хората започнаха да мрат като пилци. Тогава кумецът започнал уж притеснен да обяснява: - Ами, аз и ти сме голи ти си ми се надупила, аз съм го изкарал, допрял съм го до онази ти работа и въртя, а ти баеш: "ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО, ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО". И така спасяваме селото от чума. На кумицата й светнали очите от желание да помогне и рекла: - Куме, нека опитаме тогава. Нека избавим селото от чумата. Речено сторено. Надупила му се тя. Кумецът го надървил и започнал да върти около онази й работа, а тя повтаряла. - ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО, ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО. В един момент обаче й станало хубаво и не издържайки казала: - РЪГНИ ГО, КУМЕ, У КОЛЕЛОТО, АКО ЩЕ И ЧОВЕК ДА НЕ ОСТАНЕ В СЕЛОТО…