Един ден Мечо както си вървял…

Един ден Мечо както си вървял из гората намерил едно шишенце на което пишело "Попърс". Станало му интересно, отворил капачката помирисал и много му се усладил аромата на тайнственото вещество. Вървял си той и вдишвал с пълни гърди…
По едно време така му се замаяла главата и получил такава ерекция, че мъжкото му достойнство щръкнало напред като копието на обезумял римски пехотинец. Положението било толкова неиздържимо, че той на часа предприел незабавни мерки за овладяването му. За зла участ точно в този момент покрай мечока минал Заьо и той така го опънал, че очите му едва не изхвръкнали. Количеството на вдишания от Мечо афродизиак било толкова голямо. че той се почувствал още по жаден за с*кс. С кървясали очи той се огледал към близкия храсталак и забелязал уплашения поглед на една газела, станала неволна свидетелка на случката. Мечока с един скок я сграбчил и я подпукал отзад. Болезнените стонове на Газичка, така се казвала газелата, привлекли всичко живо наоколо. На Мечо вече му било паднало пердето и не подбирал. Имал толкова сила че нищо не можело да го спре и почти всички животни в гората в този ден осъзнали, че с*кса не винаги е най-хубавото изживяване. По едно време Мечо, плувнал в пот и с пяна на уста се опомнил, погледнал към лапите си и видял Лисана с изплезен език.
-Хаиде, жребецо. Давай. Толкова ти е голям. Толкова ти е релефен. Толкова пуккав и с мека бяла козина!-стенела лисицата от удоволствие. въпреки чудовищния размер на инструмента на мечока.
Мечо се опомнил съвсем извадил го и с уплашен глас казал:
-Лелеееее, па я съм забравил да маанем Зайо, ке земе а умре!