РетрокласикаДребничка възрастна госпожа влязла в…

Ретрокласика.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
— Естествено! - казал управителят.
— Колко искате да вложите?
— Три милиона долара! - отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
— Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметката си?
— В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
— Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
— От хазарт. - отвърнала възрастната госпожа.
Той се изненадал.
— От какъв хазарт?
— А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд топките ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
— Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
— Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
— Да не бързаме! - казал той.
— Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
— Абсолютно! - заявила дребничката възрастна госпожа.
— И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали топките му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
— Адвокатът ми е тук като свидетел! - пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че топките му не са квадратни.
— Предполагам, че печелите облога! - казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
— Какво му става? - попитал президентът на банката.
— Оставете го този нещастник! - отвърнала дребничката възрастна госпожа. - Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за топките!