По повод годишнина решават да вдигнат…

По повод годишнина решават да вдигнат паметник на съветския войник. Статуята е готова - изобразява гол мъж с граната в ръка. Остава да се направи конкурс за най-подходящ стих, който да бъде гравиран със златни букви на мраморния постамент. Идва известен поет и чете стихчето, което е написал пред комисията: - Стоит статуя с огромньiм хуем, рука поднята, в руке граната. Комисията е шокирана: - Как така "огромньiм х…"? Не може така! - Добре - казва поета, поправя го и чете: - Стоит статуя с маленким хуем, рука поднята, в руке граната. Комисията е в ужас, крещят му: - Не може така! Да го няма това "ху…" изобщо! Съвсем да го няма! Това ще е златен надпис! Поетът прави корекции набързо и чете: - Стоит статуя совсем без х*я. Рука поднята, в руке граната. Комисията е в истерия. Обясняват на поета бавно и отчетливо: - Това е надпис на паметник, не може да има тази дума "ху…", да я няма изобщо, да липсва тук, бе, малоумник! Поетът невъзмутимо драска и поправя, след което уверено чете: - Стоит статуя, рука поднята, а вместо х*я висит граната!