Идва Световното по футбол Да си…

Идва Световното по футбол. Да си припомним как се държа жена ми по време на европейското.
— Норка, тъй и не разбрах за кого си на Европейското по футбол?
— За Словения.
— К’ва Словения, ма – те не играят.
— Напротив – ония ден биха.
— Я иди си напръскай лицето. Словения не се класираха.
— Възможно е, но биха.
— Кого?
— Не ме интересува.
— Ааааа… бухалчето ми люспесто. Искаш да кажеш Словакия.
— Аз съм за Словения.
— Ба, ти ненормална ли си, ма? Словения играха на Европейското в Белгия и Холандия. Тука ги няма.
— Тогава ще викам за тях на Европейското в Белгия и Холандия.
— Че то свърши!?
— И?
— Какво „и”? Това първенство приключи – резултатите са ясни.
— Не ме бърка – продължавам да ги подкрепям.
— На Европейско, което е завършило?
— Да.
— Ей, как ме изнервяш! Направоооо… Гледай тука в нета – Словакия играха с Уелс и Русия.
— А после със Словения?
— К’ва Словения, ма оууу… Словакия… Словакия. кия… кия!
— Я се разкарай – няма да ми казваш от кой да бъда.
— От Словакия си – разбери.
— Не ми определяй!
— Добре… виж. Тоя със смешната прическа игра ли?
— Да.
— А така. Казва се Марек Хамшик и е от Словакия.
— На мен ми прилича на словенец.
— Мхм… на словенец ти приличал… Малеее… щъ счупа като гладен циганин домашна баница!
— Кольо, скрила съм една бутилка джин в хладилника. Искаш ли да я изпием на терасата и после да правим с*кс?
— Ооооо… да… много ясно!
— Според теб как се представя отборът на Словения на това Европейско?
— Ъмммм… тоо… бе, добре играят момчетата…