ОлимпиадаТурнира по борба финал нашето…

Олимпиада.
Турнира по борба, финал, нашето момче има да се бори с някъв много як, ама мноого як. Тренера обяснява:
— Чувай сега. Тоя пич има коронен захват, гледай да не попаднеш в този захват, че досега никой не е успявал да се освободи, мноого е як…
— ОКи тренер, ще внимавам…
Почва борбата и още на първата минута оня успял да приложи на нашто момче коронната си хватка. Видял това тренера и много се разстроил. Станал и отишъл към съблекалните, а там имало телевизор. Гледа на телевизора - публиката станала на крака и аплодира нашто момче…
— Брей, какво става тука… ?
След награждаването, тренера пита нашто момче:
— Добре, кажи сега какво стана, как успя да се освободиш… ?
— Уууф, мани шефе… Как ме беше хванал само. Нямам мърдане, направо ме сгъна на четири. Въздуха ми спря, взех да не мога да дишам, свят ми са зави, викам край - припадам… Таман бях решил да се предава и гледам - някви топки висят под носа ми. и Аз щрак - и ги захапах…
— Ааааа, чакай бе мойто момче, не може тъй, това не е спортменско…
— Абе мани спортменско бе шефе, ти знайш ли на к`во е способен човек когато СИ захапе топките… ?