Мрачна лондонска вечер вали студено е…

Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.
- Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.
- Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!
- … значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми. Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!
- Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля…
- Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!
- Добре, Сър, отивам…
След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.
-Защо се забави, Джон? - пита господарят му.
- Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна… настигнах я чак в зимната градина…
- Но, Джон… ние нямаме зимна градина… Ало… Кой номер имате???