Ходи си милиционерът през парка Тъмно…

Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти, мъжът, да мълчиш, не питам теб.
- По-любов! - отговорил му женски глас.
Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст.
С плътен и респективен глас пак пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш, не питам теб.
- По-любов бе сладък. по-любов! - отговорил му друг мъжки глас.
С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш, не питам теб.
- Че кой питаш. То тук друг няма.